Т. 55. Бр. 2. Архитектура, строителство и геодезия.
Рез. на англ. ез.
Анотация
"Съвременната архитектура е съдържателно закодирана с противоречия, които архитектите оформят с творческите си решения. Едновременно присъстват канонични и стилови „правилни“ форми, както и напълно свободни пластически изпълнения...
Универсални и общовалидни ли са модернистичните формообразуващи „рецепти“? Дали тяхното следване е задължение за съвременния архитект, или той има правото да ги нарушава, търсейки нов авторски прочит на завещаното ни от по-близката или далечна архитектурна история? Допустимо ли е сгради с чисто утилитарна, а не културна или религиозна функция да се сакрализират и това да става с „модерни“, а не традиционни средства? Вече не е необичайно да се прилага както единият, така и обратният подход в съвременното формообразуване. Пример е „хибридният“ тип сграда на „Център за спешна медицинска помощ“ в Русе".
