Настоящата разработка включва преглед и композиционен анализ на малките обеществено-обслужващи обекти от 60-те години – следвоенна рационалистична архитектура в България. Изложението, проведено по функционално-типологичен признак проследява общите стилови белези на обектите от втората половина на 50-те до 1967 – 1968 г., като изследва техните конкретни обемно-пространствени и пластични качества. Цел на разработката е представянето в систематизиран вид на обектите, включително чрез описателна и графична информация, предвид значимостта им за стиловото множество на периода
