"Докладът разглежда най-ранните архитектурно-пространствени проявления на християнското богослужение – преустроените сгради. Типът представя онази крайно широка и разнообразна група от сгради, построени първоначално за друга утилитарна функция и по-късно адаптирани за богослужебните нужди на християнската общност.
Поради това, тези сгради представляват най-базовия тип църкви и чрез тях можем подобре да анализираме отделни елементи на храма и неговото планово и пространствено изграждане. Разглеждат се примери от възникването и разпространението на типа/подхода от 3. до 6. век от Мала Азия и Европа. Привеждат се отделни по-късни и съвременни примери, които аргументират непрекъснатото съществуване на посочения подход
и до днес в Православната църква."
