Темата е провокирана от неспиращото противоречие между съвременното архитектурно развитие и нуждата от запазване на ценностните характеристики на ареалите на историческите центрове в по-големите български градове. От една страна е желанието тези градове да се доближат до европейските, каквито те са, и от друга – реалността от неспиращите интервенции върху тях, вследствие на които те придобиват по-скоро ориенталски облик. Стихийните надстроявания и достроявания, намесите в архитектурния образ и в обемно-пространствената структура на сградите, допринасят за загубата и неглижирането на стиловите характеристики на тези сгради, отличаващи европейската архитектура в този период. Съвременното развитие на градовете цели недвижимите културни ценности да участват активно в живота на обществото.
