Малкоетажните жилищни структури с висока интензивност на застрояване представляват специфична форма на колективно обитаване, която съчетава предимствата на живота в индивидуалната къща с ефективността на многофамилната сграда. Този модел предлага един по-хармоничен и природосъобразен живот в рамките на града, който е в съзвучие с актуалните европейски политики за постигане на енергийна, социална и екологична устойчивост и рационално използване на земята чрез висока гъстота на обитаване и многофункционалност. Компактните жилищни структури с малка етажност осигуряват добър баланс между ефективност и качество на живот. Свързаното застрояване от 3 – 4-етажни сгради връща човешкото измерение в градската среда, създава атрактивни публични пространства и възстановява разкъсаната градска тъкан. Пешеходните раз
стояния дават възможност за лесен достъп до културната и обществената инфраструктура и обслужване. Специфичната пространствена организация на жилищните единици съхранява индивидуалността на дома и неприкосновеността на личното пространство. Свързването им в общи структури за колективно обитаване създава идентичност и принадлежност към определена социално стабилна общност.
