Т. 55. Бр. 2. Архитектура, строителство и геодезия.
Рез. на англ. ез.
Анотация
"Архитектурната история се състои от различни редуващи се епохи и стилове. Но примерите от нейната реализация са изпъстрени с инварианти. Сградите „патици“ са иконически символи, а декорираните „бараки“ – символически знаци. Настоящата статия се фокусира над въпроса кое трябва да доминира в съвременната архитектура – знаците или символите – и дали изобщо това е днешната дилема на архитектурата.
Първоначалните ортогонални формообразуващи доктрини на Модернизма съжителстват с първите модернистични опити за скулптурно-органично отношение към архитектурната форма. Органичните явления като че ли се опитват да разрушат здравите ортогонално-геометрични устои на същинския Модернизъм. Едновременно съжителстват ортогоналност и простота, структурирани от логиката, и скулптурност и орнаментика,
основани на емоционалността.
Българската периферна култура има свои особени прояви и в периода създава редица и компромисни, и отличаващи се архитектурни творби на Късния модернизъм. Настоящото проучване избира примери от работата на един от архитектите, заради неговото задълбочено научно изследване на теориите на Модернизма с неговите различни вариации, както и предвид личния му творчески проектантнски опит. Този архитект е Вихрен Бакърджиев."
Цинзев, Ц. Сградите - "патици" и декорираните "бараки" в два примера от съвременната българска архитектура. София: УАСГ, 2022 с. 353 - 363,.
Цинзев, Ц. Сградите - "патици" и декорираните "бараки" в два примера от съвременната българска архитектура. София: УАСГ, 2022 с. 353 - 363,.
Цинзев, Ц. (2022) Сградите - "патици" и декорираните "бараки" в два примера от съвременната българска архитектура, София: УАСГ с. 353 - 363,.
Цинзев, Ц. (2022). Сградите - "патици" и декорираните "бараки" в два примера от съвременната българска архитектура. Годишник на Университета по архитектура, строителство и геодезия - УАСГ (с. с. 353 - 363). София: УАСГ. 55 (бр. 2.).
Цинзев Ц. Сградите - "патици" и декорираните "бараки" в два примера от съвременната българска архитектура. София: УАСГ; 2022. p. с. 353 - 363.
