Брой 2: "Университетска библиотека. Строителство и геодезия"
Анотация
Mагнитните, електричните и фононните свойства на чисти и дотирани HfO2 наночастици са изучени теоретично. Използван е теоретичен модел с отчитане на спинфононното взаимодействие. При дотиране с Dy намагнитеността М намалява, докато при дотиране с Ni нараства. Наблюдава се максимум в М при дотиране с Y при концентрация x = 10%. Тези ефекти се дължат, както на различните радиуси на дотиращите йони
спрямо Hf йони, така и на кислородните ваканции, които се появяват при процеса на дотиране. Поляризацията P намалява с увеличаване на температурата T, като се наблюдава аномалия около TN. P нараства с намаляване на размера на наночастиците. Поляризацията е пресметната при различна концентрация на примесите, като се наблюдава максимум
при малки стойности на x. С увеличаване на температурата Т фононната енергия намалява, докато затихването се увеличава. При дотиране с различни йони фононната енергия може да нараства или намалява. Затихването винаги нараства с увеличаване на x. Изучена е също и зависимостта на ширината на зоната от дотирането и размера на HfO2 наночастици.
Апостолов, А., Апостолова, И., Веселинова, Ю. Магнитни, електрични и фононни свойства на чисти и дотирани мултифероични HfO2 наночастици. София: УАСГ, 2019 стр. 391-404,.
Апостолов, А., Апостолова, И., Веселинова, Ю. Магнитни, електрични и фононни свойства на чисти и дотирани мултифероични HfO2 наночастици. София: УАСГ, 2019 стр. 391-404,.
Апостолов, А., Апостолова, И., Веселинова, Ю. (2019) Магнитни, електрични и фононни свойства на чисти и дотирани мултифероични HfO2 наночастици, София: УАСГ стр. 391-404,.
Апостолов, А., Апостолова, И., & Веселинова, Ю. (2019). Магнитни, електрични и фононни свойства на чисти и дотирани мултифероични HfO2 наночастици. Годишник на Университета по архитектура, строителство и геодезия - УАСГ (с. стр. 391-404). София: УАСГ. 52 (Брой 2).
Апостолов А, Апостолова И, Веселинова Ю. Магнитни, електрични и фононни свойства на чисти и дотирани мултифероични HfO2 наночастици. София: УАСГ; 2019. p. стр. 391-404.
