В статията е анализирано средноетажното (до 15 m) жилищно застрояване, като възможно решение на жилищния проблем в градовете. Определени са някои положителни страни на този тип сгради, оказващи позитивно влияние върху ограничаването на градското разпростиране, върху средата на обитаване и обитателя.
Разгледани са примери от Франция, Испания и Словения, подбрани както според личните предпочитания на автора, така и заради тяхната функционалност, характерен облик и тенденциите, които поставят за изграждане на подобрен жилищен фонд, предназначен за социално обитаване.
