В националната традиция на България съществуват ясни правила за осъществяване на основните ритуали – радостни и траурни. Основната за страната религия, както и малцинствените, притежават свои присъщи и напълно завършени храмови сгради за провеждането на ритуалите.
Нови тенденции са налице в самия смисъл, характер, философия и начин на провеждане на ритуалите – това вече са граждански по своя характер ритуали и среда. Обикновено става дума за преустройване на заварени сгради или части от сгради за новите ритуали. Има и примери на изцяло нови постройки. Независимо от многогодишния опит този нов тип все още не е изяснен и убедителен с архитектурно-художествените си резултати. Това предполага едно отношение към проблемите да бъде изследвано концептуално и особено – чрез успешни примери от практиката. В статията е приложен именно такъв подход и теоретико-приложния принос на конкретен доказан автор – проф. дан арх. Благовест Вълков.
