Един от основните белези и опити за установяване на добри практики за устойчиво строителство както по света, така и у нас, е използването на системи за оценка и сертификация за устойчивост в строителството (BREEAM, LEED, DGNB и др.).
Съществуват редица такива системи, като всяка от тях се състои от определен набор от критерии и има свой фокус и цели. Оттам произлизат и някои сериозни проблеми с процесите, свързани с тези системи, на които е обърнато особено внимание в настоящия доклад.
Предложен е модел за оптимизиране на процесите по сертифициране, базиран изцяло на новостите в сферата на дигитализацията в строителството, като са използвани редица международни стандарти и добри практики в областта на строително-информационното моделиране (СИМ).
