През 80-те години на ХХ век панелните жилищни комплекси бяха подложени на критика от архитектурната колегия, основни репери в която бяха анонимността, униформеноста и липсата на идентичност на жилищната среда, които да я направят разпознаваема и специфична за различните географски ширини, климатични условия и социални общности. Необходимостта от подобряване на енергийната ефективност и съхраняване на природата за бъдещите поколения предостави възможност при саниране на панелните сгради да се потърси и нова изразност, която да придаде специфичен силует и облик на различните квартали и райони. В статията се коментира опита за саниране на панелните комплекси в два квартала на Берлин - Марцан и Хелерсдорф, като се систематизират използваните композиционни и технически похвати за създаване на нова идентичност и фрагментиране на повторяемите жилищни сгради и пространства.
