"Анфиладните и галерийни изложбени зали, типични за традиционните музеи от края на 19 век и първата половина на 20 век, вече не отговарят на съвременните изисквания. Появата на концепцията за универсален план, предложена от Мис ван дер Рое (Новата галерия в Берлин, 1968 г.), формира създаването на нов тип изложбено пространство, което става най-често използвано в съвременните музеи. Успоредно на
това направление се развива и противоположен процес: вътрешното пространство на експозициите започва да се конфигурира с множество прегради, които образуват все по сложни структури. Квинтесенцията на това направление е създаването на изложбени пространства, имитиращи структурата на града."
