В статията е анализирано високоетажното (над 15 m) жилищно застрояване, като едно от възможните решения на жилищния проблем в градовете. Определени са някои положителни страни на този тип сгради, оказващи позитивно влияние върху ограничаването на градското разпростиране, върху средата на обитаване и обитателя.
Разгледани са примери от Франция, Холандия, Словения и България, подбрани както според личните предпочитания на автора, така и заради тяхната функционалност и характерен облик.
