В настоящата статия е анализирано нискоетажното (с височина до 10 m) жилищно застрояване с висока интензивност, като възможно решение на жилищния проблем в градовете. Определени са някои положителни страни на този вид застрояване, оказващи позитивно влияние както върху ограничаването на разпростирането на града, така и върху средата на обитаване и обитателя.
Разгледани са характерни примери от Обединеното кралство и Канада, подбрани както според личните предпочитания на автора, така и заради тяхната призната функционалност и иновативност.
В заключение примерите са подложени на сравнителен анализ по 5 критерия – разположение в градската структура, качество на прилежащата среда, функционалност – видове функционални схеми на сградите и видове функционални схеми на жилищата и архитектурен образ в зависимост от използваните материали.
