Предложеното научно изследване цели да повиши проучеността и познанието за българската архитектура от втората половина на ХХ век, да допринесе за нейното популяризиране като обект на културното наследство и да предложи конкретни стъпки за юридическа защита на нейни ценни образци. Резултати от приключилия първи етап са първоначална база данни за анализ, както и текущи изводи за различни видове отношение към идеята архитектурни обекти от следвоенния период у нас да получат статут на културно наследство.
