"Настоящата статия е част от поредица, която разглежда формообразуването по време на един концептуален процес при проектирането на обществени сгради и пространства през призмата на понятието за красота на Имануел Кант. В отговор на вече установените общоприети практики и масовост в процеса проектиране настоящият текст е своеобразна дисекция на концептуалния процес чрез методите на интерпретацията и иновацията като опит за постигане на автентичност и индивидуален подход на проектиране. В част първа, от общо две части на статията, амбицията на автора е да изследва интерпретативния метод в неговата цялост, след което да се опита да дефинира подходите на избрания метод, заедно с неговите подраздления, като подкрепи всеки един от тях с примери от архитектурната реалност в България или света. Тези подходи представляват и първата стъпка от един процес на иновация."
