Тази статия проучва научните изследвания и творческия опит на конкретен български автор – проф. дан Благовест Вълков в областта на архитектурната морфология и нейното значение при проектите за мемориални обекти и по-общо – за обекти на т.нар. синтез на архитектурата с другите изкуства. Това има важно значение за теорията, но още по-голямо е то за творческата практика, поради загубената в последните години връзка с ценния опит и творби от времето, когато създаването на такива обекти е било доста разпространено. Днес натрупаните знания относно подходите и творческите възможности са загубени и това отваря сериозен проблем пред творците от различните изкуства в тяхната съвместна работа. Архитектурата е водеща в това отношение и познаването на нейната морфология е залог за възобновено качество на създаваните обекти.
