Изложена е концепция за развитието на българските градове, като се дава дефиниция за "урбанистична среда". Разглежда диалогичния вид планиране като триизмерен, по два различни начина. Предизвикателството пред българската архитектура е да продължи да поддържа диалога между старо и ново, отчитайки непрекъснатия обмен между култури, познания и форми на обществен живот.
